От какво се интересуват депутатите в здравеопазването
Близо 20 са въпросите от народните представители на служебния министър на опазването на здравето доктор Галя Кондева, които чакат отговор, излиза наяве от уеб страницата на Народното събрание.
Най-много питания е отправил депутатът от ПП-ДБ и някогашен ръководител на Надзорния съвет на НЗОК доцент Васил Пандов. Той пита министъра за извършените от управлението на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ състезания за началници на клиниките по урология и по ортопедия и травматология, които по думите му са провокирали социална дискусия и негативни отзиви в медицинските среди. „ В резултат на извършените състезания завеждащите ги досега акад. Чавдар Славов и проф. Пламен Кинов са заменени като ръководители на посочените звена. Акад. Славов е народен съветник по урология, а проф. Кинов е водещ хирург в региона. Въпреки формалната позиция на управлението на лечебното заведение, апелирам да ме информирате направихте ли инспекция от страна на Медицински одит на M3 за реда и метода на осъществяване на състезанията “, написа Пандов.
В идващ въпрос той пита общо за извършените от Министерство на здравеопазването състезания за шефове на лечебни заведения с над 50% държавно присъединяване в капитала. „ Моля да посочите в какъв брой от извършените в интервала от 12 април 2024 година досега състезания има позволен единствено един претендент, който е утвърден за съответната служба, като посочите лечебното заведение и съответния член. Моля да посочите в посочените в предходното изречение случаи дали съответното лице е заемало към този момент служба като изпълнителен член на Съвета на шефовете и към датата на състезанието, надлежно от по кое време и какъв брой пъти е определяно с конкурс по реда на ЗЛЗ като шеф на същото лечебно заведение “, се споделя в питането на доцент Пандов.
Тема, която депутатът следи, е и финансовия резултат от юли тази година досега по
новия ред на възнаграждение на лекарствени артикули
отвън цената на клиничните пътеки съгласно среднопретеглена стойност, оповестена от НЗОК. Доц. Пандов пита с какъв брой средномесечно са понижени разноските от бюджета на Здравната каса за закупуване на онкологични артикули от лечебните заведения по месеци - юли, август, септември и октомври 2024., по отношение на месеците преди 1 юли.
Други въпрос на депутата касае хонорари на медицинския личен състав в държавните и общински лечебни заведения, както и отговорностите на държавни и общински лечебни заведения.
Тема на народния представител е и активността на вложителя „ Търговска лига “ в София. В два свои въпроса той упорства за настояща информация по плановете на вложителя за болничното заведение в Казичене и за болница „ Мама и аз “. „ Според признатата от Министерски съвет през м. декември 2022 година Национална карта на дълготрайните потребности от здравни услуги, в София дефицит и нужда има само по кревати за педиатрия, дълготрайно лекуване и палиативни грижи. Към сегашния миг потребностите от нови кревати са още по-ограничени или с други думи – няма потребности от нови отделения и структури от обсега на декларирания план. При тези справедливи данни, апелирам да посочите ще изискате ли действителна оценка на потребностите от ИАМН, ще одобрите ли безрезервно показана оценка от ИАМН, в случай че тя не подхожда на посочения акт на Министерски съвет по отношение на потребностите и какво е развиването на административното произвеждане все още “, пита доцент Пандов.
Проектът за Спешна помощ също не е пропуснат от депутата, като той пита дали са „ завършени оповестените през 2023 година процедури по публични поръчки за ремонт и реорганизация на незабавните центрове и определени ли са реализатори по тях, надлежно почнало ли е осъществяване по договорите; подписани ли са спомагателни съглашения към предходните контракти за ремонт и реорганизация на незабавните центрове за актуализация на цените на СМР по Методика за изменение на цената на контракт за социална поръчка вследствие на инфлация; каква част от обезпечените спомагателни средства от държавния бюджет за 2024 година са заплатени през 2024 година по проекта; ще бъдат ли приключени обектите след приключване на крайния период на плана през декември 2023 година и за какъв брой от обектите има риск да не бъдат приключени. “
От Българска социалистическа партия също се интересуват за развиването на плана. Народният представител Андрей Вълчев обаче е фокусиран върху построяването на постройка за Спешна помощ в Оряхово. „ На какво се дължи едногодишната веселба при осъществяването на контракта, за какво от датата на подписване на контракта (24. 02. 2023 година) досега (11. 12. 2024 година) не е приключено напълно осъществяването предмета на контракта в цялостен размер, коя е отговорната страна - възложителят или изпълнителят и в случай че е изпълнителят, ще му бъдат ли наложени наказания и в какъв размер, по кое време се планува да бъде приключен в целокупност обекта и ще загуби ли България средства по плана „ Подкрепа за развиване на системата за незабавна здравна помощ “? “, пита Вълчев.
Деница Сачева от ГЕРБ и Петър Петров от „ Възраждане “ задават
въпроси по отношение на лекуването на деца в чужбина
„ За последните три години на какъв брой деца са заплатени медицински и други услуги за лекуване в чужбина - по години? Как се разпределят те по групи малолетни и малолетни? В кои страни е осъществявано лекуването и на какъв брой броя деца? Какви са главните диагнози/заболявания, с които децата са изпратени на лекуване? Какви суми са заплатени по обособените групи и страни? На какъв брой деца е издадено позволение за следващо възобновяване на разноски за трансгранично здравно обслужване в друга държава-членка на Европейски Съюз? “, пита Сачева.
„ Каква обща сума е разходвана от 1. 1. 2024 година досега от отпуснатите 72 170 160 лв. за 2024 година на НЗОК, по отношение на лекуване на лица до 18-годишна възраст и по отношение на лекуването на лица над 18-годишна възраст. Отпуснатият размер за 2024 година ще бъде ли задоволителен до края на годината или сумата е незадоволителна, на какъв брой лица и за каква обща сума е заплатено лекуването, по всяко от двете пера за 2024 година и на какъв брой лица е отказано заплащането на лекуване и за каква обща сума по всяко от двете пера, както и какъв брой са висящите преписки сега и за каква обща сума? “, пита Петров.
Радослав Рибарски от ПП-ДБ се интересува за какво по Плана за възобновяване и резистентност плануваните строук-центрове са намалели от 17 на 6. „ Този въпрос е от значително значение за района на Стара Загора и здравната система в България като цяло. Наличието на високотехнологичен център за лекуване на инсулт може да бъде от сериозно значение за спасяването на животи, изключително в региони, където болничните заведения не разполагат с най-съвременно съоръжение и екипи “, споделя Рибарски.
Три въпроса е задал и националният представител от ПП-ДБ Божидар Божанов. Той пита в кои случаи се получава безсрочно решение на ТЕЛК, както и дали това се случва по дифолт или има потребност пациентът да уточни категорично, че желае да му бъде издадено такова решение; дали Министерството на здравеопазването е открило съществуващите към момента незаконосъобразни практики за условие и потребление на разнообразни документи на книжен притежател и какви дейности са подхванати за тяхното преустановяване; както и по отношение на
проблеми с националната цифрова платформа за здравна диагностика, част от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ)
„ Какви са били аргументите за смяната в обсега на истинския план, координиран с Министерството на финансите и Европейска комисия и утвърден в границите на НПВУ, от редовно покритие на цялата здравна система към включването единствено на 20 лечебни заведения? Защо в истинския план, утвърден в границите на НПВУ, координиран с Европейска комисия и Министерството на финансите, прогнозната стойност на хардуерната инфраструктура е 7.8 милиона лв. с Данък добавена стойност, с плануван оптимален размер от 30 петабайта образни медицински данни и 1 петабайт оперативни, софтуерни данни, а в процедурата по Закон за обществените поръчки, този размер е единствено 1.5 петабайта при опазване на общата планирана стойност на плана, което действително прави разноските за хардуер в пъти по-високи от плануваните? По какъв развой се е стигнало до залагането на критерии към хардуера за предпазване, които, както излиза наяве от подадените тъжби, могат до доведат до ограничение на конкуренцията до единствено един вероятен снабдител? Има ли особености на наличната инфраструктура на M3, които биха налагали такива предпочитания/ограничения? “, пита Божанов.
Депутатът от „ Възраждане “ Виктор Папазов пък задава въпроси по отношение на закупените COVID-ваксини в интервала 2022-2024 г.; Цветан Предов от Има Такъв Народ се интересува от създаване на методика за полово обучение в учебните заведения от МОН и M3, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ – дали ще бъдат разширени зоните, свободни от тютюнев пушек и аерозоли с включването на новите артикули, електронни цигари и нагреваеми тютюневи произведения.
Най-много питания е отправил депутатът от ПП-ДБ и някогашен ръководител на Надзорния съвет на НЗОК доцент Васил Пандов. Той пита министъра за извършените от управлението на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ състезания за началници на клиниките по урология и по ортопедия и травматология, които по думите му са провокирали социална дискусия и негативни отзиви в медицинските среди. „ В резултат на извършените състезания завеждащите ги досега акад. Чавдар Славов и проф. Пламен Кинов са заменени като ръководители на посочените звена. Акад. Славов е народен съветник по урология, а проф. Кинов е водещ хирург в региона. Въпреки формалната позиция на управлението на лечебното заведение, апелирам да ме информирате направихте ли инспекция от страна на Медицински одит на M3 за реда и метода на осъществяване на състезанията “, написа Пандов.
В идващ въпрос той пита общо за извършените от Министерство на здравеопазването състезания за шефове на лечебни заведения с над 50% държавно присъединяване в капитала. „ Моля да посочите в какъв брой от извършените в интервала от 12 април 2024 година досега състезания има позволен единствено един претендент, който е утвърден за съответната служба, като посочите лечебното заведение и съответния член. Моля да посочите в посочените в предходното изречение случаи дали съответното лице е заемало към този момент служба като изпълнителен член на Съвета на шефовете и към датата на състезанието, надлежно от по кое време и какъв брой пъти е определяно с конкурс по реда на ЗЛЗ като шеф на същото лечебно заведение “, се споделя в питането на доцент Пандов.
Тема, която депутатът следи, е и финансовия резултат от юли тази година досега по
новия ред на възнаграждение на лекарствени артикули
отвън цената на клиничните пътеки съгласно среднопретеглена стойност, оповестена от НЗОК. Доц. Пандов пита с какъв брой средномесечно са понижени разноските от бюджета на Здравната каса за закупуване на онкологични артикули от лечебните заведения по месеци - юли, август, септември и октомври 2024., по отношение на месеците преди 1 юли.
Други въпрос на депутата касае хонорари на медицинския личен състав в държавните и общински лечебни заведения, както и отговорностите на държавни и общински лечебни заведения.
Тема на народния представител е и активността на вложителя „ Търговска лига “ в София. В два свои въпроса той упорства за настояща информация по плановете на вложителя за болничното заведение в Казичене и за болница „ Мама и аз “. „ Според признатата от Министерски съвет през м. декември 2022 година Национална карта на дълготрайните потребности от здравни услуги, в София дефицит и нужда има само по кревати за педиатрия, дълготрайно лекуване и палиативни грижи. Към сегашния миг потребностите от нови кревати са още по-ограничени или с други думи – няма потребности от нови отделения и структури от обсега на декларирания план. При тези справедливи данни, апелирам да посочите ще изискате ли действителна оценка на потребностите от ИАМН, ще одобрите ли безрезервно показана оценка от ИАМН, в случай че тя не подхожда на посочения акт на Министерски съвет по отношение на потребностите и какво е развиването на административното произвеждане все още “, пита доцент Пандов.
Проектът за Спешна помощ също не е пропуснат от депутата, като той пита дали са „ завършени оповестените през 2023 година процедури по публични поръчки за ремонт и реорганизация на незабавните центрове и определени ли са реализатори по тях, надлежно почнало ли е осъществяване по договорите; подписани ли са спомагателни съглашения към предходните контракти за ремонт и реорганизация на незабавните центрове за актуализация на цените на СМР по Методика за изменение на цената на контракт за социална поръчка вследствие на инфлация; каква част от обезпечените спомагателни средства от държавния бюджет за 2024 година са заплатени през 2024 година по проекта; ще бъдат ли приключени обектите след приключване на крайния период на плана през декември 2023 година и за какъв брой от обектите има риск да не бъдат приключени. “
От Българска социалистическа партия също се интересуват за развиването на плана. Народният представител Андрей Вълчев обаче е фокусиран върху построяването на постройка за Спешна помощ в Оряхово. „ На какво се дължи едногодишната веселба при осъществяването на контракта, за какво от датата на подписване на контракта (24. 02. 2023 година) досега (11. 12. 2024 година) не е приключено напълно осъществяването предмета на контракта в цялостен размер, коя е отговорната страна - възложителят или изпълнителят и в случай че е изпълнителят, ще му бъдат ли наложени наказания и в какъв размер, по кое време се планува да бъде приключен в целокупност обекта и ще загуби ли България средства по плана „ Подкрепа за развиване на системата за незабавна здравна помощ “? “, пита Вълчев.
Деница Сачева от ГЕРБ и Петър Петров от „ Възраждане “ задават
въпроси по отношение на лекуването на деца в чужбина
„ За последните три години на какъв брой деца са заплатени медицински и други услуги за лекуване в чужбина - по години? Как се разпределят те по групи малолетни и малолетни? В кои страни е осъществявано лекуването и на какъв брой броя деца? Какви са главните диагнози/заболявания, с които децата са изпратени на лекуване? Какви суми са заплатени по обособените групи и страни? На какъв брой деца е издадено позволение за следващо възобновяване на разноски за трансгранично здравно обслужване в друга държава-членка на Европейски Съюз? “, пита Сачева.
„ Каква обща сума е разходвана от 1. 1. 2024 година досега от отпуснатите 72 170 160 лв. за 2024 година на НЗОК, по отношение на лекуване на лица до 18-годишна възраст и по отношение на лекуването на лица над 18-годишна възраст. Отпуснатият размер за 2024 година ще бъде ли задоволителен до края на годината или сумата е незадоволителна, на какъв брой лица и за каква обща сума е заплатено лекуването, по всяко от двете пера за 2024 година и на какъв брой лица е отказано заплащането на лекуване и за каква обща сума по всяко от двете пера, както и какъв брой са висящите преписки сега и за каква обща сума? “, пита Петров.
Радослав Рибарски от ПП-ДБ се интересува за какво по Плана за възобновяване и резистентност плануваните строук-центрове са намалели от 17 на 6. „ Този въпрос е от значително значение за района на Стара Загора и здравната система в България като цяло. Наличието на високотехнологичен център за лекуване на инсулт може да бъде от сериозно значение за спасяването на животи, изключително в региони, където болничните заведения не разполагат с най-съвременно съоръжение и екипи “, споделя Рибарски.
Три въпроса е задал и националният представител от ПП-ДБ Божидар Божанов. Той пита в кои случаи се получава безсрочно решение на ТЕЛК, както и дали това се случва по дифолт или има потребност пациентът да уточни категорично, че желае да му бъде издадено такова решение; дали Министерството на здравеопазването е открило съществуващите към момента незаконосъобразни практики за условие и потребление на разнообразни документи на книжен притежател и какви дейности са подхванати за тяхното преустановяване; както и по отношение на
проблеми с националната цифрова платформа за здравна диагностика, част от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ)
„ Какви са били аргументите за смяната в обсега на истинския план, координиран с Министерството на финансите и Европейска комисия и утвърден в границите на НПВУ, от редовно покритие на цялата здравна система към включването единствено на 20 лечебни заведения? Защо в истинския план, утвърден в границите на НПВУ, координиран с Европейска комисия и Министерството на финансите, прогнозната стойност на хардуерната инфраструктура е 7.8 милиона лв. с Данък добавена стойност, с плануван оптимален размер от 30 петабайта образни медицински данни и 1 петабайт оперативни, софтуерни данни, а в процедурата по Закон за обществените поръчки, този размер е единствено 1.5 петабайта при опазване на общата планирана стойност на плана, което действително прави разноските за хардуер в пъти по-високи от плануваните? По какъв развой се е стигнало до залагането на критерии към хардуера за предпазване, които, както излиза наяве от подадените тъжби, могат до доведат до ограничение на конкуренцията до единствено един вероятен снабдител? Има ли особености на наличната инфраструктура на M3, които биха налагали такива предпочитания/ограничения? “, пита Божанов.
Депутатът от „ Възраждане “ Виктор Папазов пък задава въпроси по отношение на закупените COVID-ваксини в интервала 2022-2024 г.; Цветан Предов от Има Такъв Народ се интересува от създаване на методика за полово обучение в учебните заведения от МОН и M3, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ – дали ще бъдат разширени зоните, свободни от тютюнев пушек и аерозоли с включването на новите артикули, електронни цигари и нагреваеми тютюневи произведения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ